Свободно използване на компютърни програми по режима на Общия публичен лицензОбщият публичен лиценз (General Public License) e примерно споразумение между носителите на право на използване на компютърни програми и потребителите на тези програми, по силата на което се установяват специфичен режим на използване на софтуера. По същество това споразумение представлява един класически договор за използване на компютърна програма, какъвто се сключва от автора с всички потребители на продукта. Причината обаче да се разглежда подробно съдържанието на това споразумение е масовото му разпространение в практиката от една страна и от друга, съществената разлика в правата, които се отстъпват на потребителите и задълженията, които поемат във връзка с ползването на продукта.
Общият публичен лиценз (ОПЛ) е създаден през 1989 година от организацията Free Software Foundation по стартирания от нея проект GNU . От тогава насам документът е редактиран през 1991 година, която е и действащата към настоящия момент редакция на споразумението.Приложно поле
ОЛП се прилага единствено спрямо компютърни програми, авторите на които изрично са обозначили, че ползването на програмата се осъществява по правилата и условията установени в ОПЛ. В тази връзка следва да бъдат изяснени две понятия, с които си служи ОПЛ при регулиране на отношенията между страните.
Компютърна програма (”Program”) по смисъла на споразумението е всяка компютърна програма, към която то се прилага.
Работа базирана на програмата по смисъла на споразумението всеки резултат от нея, който е обект на авторското право.
Действието на споразумението се ограничава само до дейностите по копиране, разпространение и модификация на програмата от страна на потребителя. Отстъпването на други права би следвало да се извърши с отделно споразумение между страните. Логично възниква въпросът дали тогава ОПЛ регулира стартирането на програмата и дали предвижда особени правила в тази връзка. ОПЛ определя, че действието стартиране на програмата не е ограничено по силата на лиценза, което може с основание да се тълкува в смисъл, че потребителят като страна по лиценза придобива право да стартира програмата, заедно с правото да я копира, разпространява и модифицира, като спазва установените правила. В този смисъл е и възприетото в практиката становище.
Основни права и задължения на потребителя във връзка с копирането и разпространението на програмата
Потребителят на програма, за чието ползване се прилага ОПЛ има особени права във връзка с използването на програмния код на програмата. Програмния код (Source-code) е информация относно това как е създадена програмата и по която може да се внася изменения, които да се отразят на функционалността или интерфейса й.
Потребителят има право да копира и разпространява програмния код на програмата, както го е получил от автора. Копирането и разпространение може да се извършва посредством използването на всякакъв подходящ носител за запазване на информация като се спазват следни изисквания, определени в чл. 1 на ОПЛ:
1. На всяко копие да се обозначи информация за носителя на авторските права върху програмата;
2. Да не се отклонява от уговорките определени в ОПЛ;
3. Да запази уговорките относно ограничената отговорност на автора
4. Предоставяне на копие от ОПЛ на всеки получател на компютърната програма;
Достъпът до програмния код на компютърната програма трябва да е свободен за потребителите и да се осъществява, без да се налага да се заплаща парична сума. Отклонения за допустими само в следните случаи, изрично определени в споразумението:
1. Сума за покриване на разходите за доставка на програмния код;
2. Сума за предоставяне на гаранционна поддръжка на компютърната програма;
По силата на общия публичен лиценз на потребителите се предоставя право да модифицират програмата или части от нея. Създадените модификации могат свободно да бъдат разпространявани като се спазват изискванията на чл. 1 относно дистрибуцията на програмния код и допълнителните условия, определени в чл. 2 на споразумението. Споменатите допълнителни условия ще бъдат последователно разгледани.
При разпространението на модифицираните файлове потребителят е задължен да обозначи по подходящ начин съобщение за направената промяна, както и датата, на която е извършена - чл. 2, б. А ОПЛ. Това задължение обикновено се изпълнява като в самото съдържание на файла, съдържащ програмния код се включи в началото съобщение, което съдържа изискваната информация и съобщения. В допълнение към този способ за разгласяване на промени може да се използват възможностите на сайта, от който се зарежда програмата за уведомяване на потребителя. При всички случаи обаче съобщението трябва да е неделима част от файловете на програмата.
При дистрибуцията или публикуването на модифицирана версия или части от програмата потребителят е длъжен да предостави ползването им безплатно на третите лица задължително само при условията на режима на Общия публичен лиценз. В този смисъл е правилото на чл. 2, б. Б на споразумението. Както става ясно програмите, които се ползват по ОПЛ отдават предимство на интереса на третите лица, които имат същите права като автора на програмата или преработващия програмния код.
Ако модифицираната програма е проектирана да работи интерактивно чрез подаването на команди, лицето, което е извършило модификацията трябва да означи по приетия в практиката начин, информация относно авторството върху програмата и дали предоставя гаранции за функционалността й - чл. 2, б. С. Допълнително на потребителите трябва да се съобщи, че могат да разпространяват програмата при условията на ОПЛ и да се посочи подходящ начин да се запознаят с условията му. Съобщението с посочената информация трябва да се изобразява при стартирането на програмата от потребителя по такъв начин, че да може да бъде възприето от него.
Изброените до момента изисквания се прилагат спрямо преработената програма като цяло. Ако обаче отделни елементи от нея не съдържат преработка на програма, която се използва по режима на ОПЛ и тези елементи могат да бъдат обособени, за тяхното ползване може да се определят отделни правила и условията на ОПЛ не се прилагат спрямо тях. В този случай обаче отделните елементи следва да се разпространяват самостоятелно. Ако елементите се разпространяват като част от компютърна програма, чието използване е по режима на ОПЛ, условията му се прилагат и спрямо отделните нейни компоненти.
Правата на потребителя, установени в чл. 1 и 2 на Общия публичен лиценз се отнасят само до отношенията по модификация, копиране и разпространение на програмния код на програмата. Допълнителни възможности за потребителите на компютърни програми са уредени в чл. 3 на ОПЛ, който регулира отношенията по копиране и разпространение на работещи копия на програмата. В тази връзка се налага да се изяснят някои аспекти на процеса по създаване на компютърни програми.
Авторът създава компютърната програма като съвкупност от команди, които образуват т.нар програмен код (source-code). В това състояние обаче програмата обикновено не може изпълнява функциите, за които е проектирана и потребителят не може да я стартира на компютъра си. Преработването на програмата в състояние, което е подходящо за изпълнение на нейните функции са нарича компилиране. Компилирането се извършва чрез специализиран софтуер, които чете програмния код и го преобразува в състояние годно да бъде изпълнявано от компютъра. Резултатът от това преобразуване се нарича обектен или изпълним код на програмата и в това състояние повечето софтуерни продукти се доставят на потребителите. В връзка с разглеждането на режима на ползване на програми по правилата на ОЛП следва да се отбележи, че правата на потребителя относно обектния или изпълним код на програмата се съдържат в чл. 3 на лиценза.
Според чл. 3 на ОЛП потребителят има право да копира и разпространява програмата или нейни модификации в изпълним код, ако спазва изискванията на чл. 1 и 2 заедно с допълнителните изисквания, установени в чл. 3. Правилата, съдържащи се в чл. 1 и 2 вече бяха разгледани, поради което ще бъде обърнато внимание само на специалните условия за копиране и разпространение на програмата в изпълним код.
Първото условие е при копирането и разпространението на програмата потребителят да включи и копие на програмния код записан върху подходящ носител на информация чл. 3, б. А на ОПЛ. При разписването на програмния код на съответния носител следва да се спазват изискванията установени в чл. 1 и 2 на ОПЛ.
Второто изискване е към програмата да е включено предложение към третите лица за предоставяне на програмния код на компютърната програма за разпространение, копиране и модифициране при условията на чл. 1 и 2 на ОПЛ. Предложението трябва да бъде направено в писмена форма и да има срок на валидност не по-малко от 3 години. Предоставянето на програмния код трябва да се извършва безвъзмездно, като може да се изисква единствено сума, която покрива разходите за физическото му доставяне до получателя на подходящ носител - чл. 3, т. B на ОПЛ.
Третото изискване, определено в чл. 3, т. C на ОПЛ е потребителят да приложи към програмата цялата информация, която е получил във връзка с предложението за предоставянето на програмния код. Отклонения от това задължение са допустими, ако разпространението не се извършва с търговска цел и само ако е получил програмата в изпълним код с оферта по чл. 3, б. B на ОПЛ.
Тъй като изискванията за предоставяне на програмния код присъстват много често в съществените задължения на потребителите, ОПЛ е определил обхвата на понятието програмен код (source-code). Според ОЛП цялостния програмен код включва:
1. Целия програмен код на програмата за всички модули, от които се състои;
2. Всички прилежащи файлове за дефиниция на интерфейса на програмата;
3. Скриптовете, които се използват, за да се контролира компилацията на програмата и нейната инсталация;
Извън понятието програмен код по смисъла на ОПЛ, а и според практиката остава всичко, което е прието да се разпространява като част от главните компоненти на операционната система на потребителя, на която програмата следва да се изпълни.
Във връзка с масовата практика компютърните програми все по-често да се разпространяват по Интернет чрез директна доставка към потребителя, се предвижда една специална хипотеза във връзка със спазването на изискването за достъп на третите лица до програмния код. Според ОПЛ, ако разпространението на изпълнимия код се извършва, чрез предоставяне на достъп за копиране от специално подготвено място за това, предоставянето на достъп до програмния код по същия начин и от същото място, се счита за разпространение на програмния код по смисъл на ОПЛ, дори и когато третите лица не са задължени да копират програмния код заедно с изпълнимия код. Накратко това правило би могло да се тълкува в смисъл, че ако една програма е публикувана в Интернет заедно с програмния си код, то тази дейност ще се смята за разпространение на програмата.
Действие на Общия публичен лиценз
Общия публичен лиценз има договорен характер и спрямо него се прилагат правилата за договорите определени в гражданското и търговското законодателство. Особения начин на приемане на действието му спрямо отделните потребители обаче налага да се изследват специалните правила, определени в ОПЛ.
От една страна се наблюдават отношения между автора на програмата и третите лица, които приемат ползването по условията на ОПЛ чрез писмено споразумение, записване на програмата от Интернет или друг начин на потвърждаване. От друга страна по силата на правата, които потребителите имат по споразумението, третите лица могат да станат страна по него чрез копиране на модифицирана версия на програмата или просто чрез зареждането й от сайта на потребителя. Логично би могъл да се зададе въпросът от къде черпят права потребителите и дали ако лицето, от което са придобили програмата, изгуби правата си или прекрати споразумението, това ще води до отпадане на правата на потребителя.
Отговор на този въпрос дава правилото на чл. 4 на ОПЛ, което предвижда, че споразумението с потребителя се счита за прекратено, ако копира, модифицира, сублицензира или разпространява компютърната програма по начин различен от този предвиден в споразумението или като го нарушава. Третите лица обаче, които са придобили права от потребителя запазват всички права, които са придобили от лицето, чийто лиценз е прекратен, ако продължават да спазват условията, които са установени в ОПЛ.
За да могат да се запазят права на третите лица, които са страна по лиценза трябва те да не черпят своите права от потребителя, а от някой друг субект. Логично би било това да бъде авторът на програмата, който за първи път е установил ползването и по условията на ОПЛ. В този смисъл е и редакцията на чл. 6 от ОПЛ, който определя, че получателят на програмата автоматично получава право да използва програмата по условията на Лиценза директно от носителя на авторското право върху програмата.
Съществено значение с оглед режима на ползване на програмата е задължението на потребителят да не налага други ограничения на третите лица при използването на програмата, освен тези изрично предвидени в ОПЛ чл. 6 на ОПЛ. Това правило има съществено значение за свободното използване на програмата, тъй като гарантира, че програмата ще се ползва при еднакви условия от всички потребители и никой няма да може да налага бъдещи ограничения на модификациите, които създава.
За да има действие спрямо потребителите, ОПЛ трябва да бъде приет от тях по начина, по който се сключват договорите в българското гражданско право. В този смисъл могат да се проследят два варианта на извършване на приемането на условията на споразумението. Потребителят може да изрази изрично, че приема условията на ОПЛ или чрез конклудентни действия. ОПЛ предвижда приемането да може да става и по двата начина, което съществено разширява приложното му поле. Според чл. 5 потребителят може да приеме условията писмено или чрез извършване на действията модифициране или разпространение. От този момент той е страна по ОПЛ и всички уговорки имат действие спрямо него.
Приложима редакция на споразумението
Правилата, определени в Общия публичен лиценз са разработени от Free Software Foundation, която може да изготвя нови редакции на споразумението за ползване. В този случай възниква въпросът дали ще се прилагат новите правила или тези към момента на сключване на договора.
Правила за решаване на този проблем са предвидени в чл. 9 на ОПЛ. Според посочения текст, ако програмата посочва коя версия на Общия публичен лиценз се прилага към нея, то тази версия се прилага между страните, както и всяка по-нова версия на споразумението. В този случай потребителят може да заяви, от коя редакция на ОПЛ желае да ползва права.
Ако в програмата не се посочва, коя версия се прилага в отношенията между страните, потребителят може да избере измежду всички публикувани до момента редакции една, която да има действие между него и автора на компютърната програма.
Ограничаване на отговорността по Общия публичен лиценз
Изхождайки от идеята, че потребителите получават компютърната програма безвъзмездно, създателите на ОПЛ са определили правила в посока към ограничаване на отговорността за вреди, които са настъпили вследствие на използването на програмата или относно способността и за ефективна работа с нея. Подобни ограничения могат да бъдат предвиждани от страните като се съобразяват с императивните правила на закона. Ето защо логично в чл. 11 на ОПЛ се предвижда изрично, че ограничаването на отговорността на страните е в допустимите предели на правния режим, който действа между страните.
Изводи
ОЛП е масово разпространен способ за регулиране на отношенията между страните във връзка с използването на компютърни програми, което обосновава неговото съществено практическо значение. Най-често ОЛП се прилага спрямо програми, за които авторите установяват свободен режим на използване на техните продукти. По-либералните условия за използване на тези продукти води до тяхното използване от много потребители на информационни технологии.
Правния режим, който установява ОЛП обаче разкрива съществени недостатъци и създава неяснота в някои от съществените отношения между страните по сделките с компютърни програми. Те могат да се откроят най-вече във връзка с задълженията за свободно разпространение на модификациите на комюптърните програми, приложимата редакция на споразумението и отговорността за вреди, причинени от действието на програмата. Страните по сделките за използване на компютърни програми биха могли да избегнат тези рискове, чрез сключване на допълнително споразумение за използване на продукта, в което да определят изрично основните права и задължения помежду си. Подобна възможност е не само допустима от ОЛП, но и широко разпространена в практиката.
[/Български]
[english]This article is not available in English.[/english]